Идоменей се счита за първата зряла опера на композитора, завършена е през 1781, когато Моцарт е бил на 25. Операта е на италиански език и е в традициите на италианската opera seria (сериозна опера), а либретото е на Джамбатиста Вареско, който като 20 години по-възрастен от композитора се е възмущавал от неговите непрестанни изисквания за промени и съкращения в текста. Но Моцарт както винаги е бил обзет от идеята за пълен синтез на музика и текст.
Идомоней в мелодично отношение може би не е толкова бляскава, колкото по-късните Моцартови опери, но в нея звучи особена драматичност, която по специфичен начин се съгласува с моменти на деликатен лиризъм. Като цяло операта носи усещането за потапяне в един строг и в определен смисъл аскетичен, мъжки свят, макар че в нея има две основни женски роли (Илиа и Електра), а и ролята на Идамант, сина на Идомоней е писана първоначално за 'сопрано кастрато', поради което и понастоящем се изпълнява от жени; (има и версия, в която ролята е пренаписана за тенор).
Сюжетът е организиран около мита за Идоменей, царя на Крит, който при завръщането си от Троянската война, е преследван от гнева на Посейдон (в операта римския вариант - Нептун). Идоменей в замяна на спасението си дава обет на морския бог да принесе в жертва първото живо същество, което срещне на сушата. Това се оказва синът му Идамант, който от своя страна е дълбоко възрадван да открие баща си жив и същевременно поразен от студенината, с която той отвръща на радостта му. Друг елемент от сюжета е, че Идамант е свързан със споделена, но все още непризната любов с пленената троянска принцеса Илиа, и ревнуван от влюбената в него Електра, дъщерята на Агамемнон. Когато Идамант разбира за обета на баща си, той е готов да легне под жертвения нож за да спаси Крит от гнева на Нептун, а Илиа е готова да сподели съдбата му. Преди жертвоприношението се чува глас свише, който освобождава Идоменей от обета му и го задължава единствено да отстъпи трона си на влюбената двойка. Преди тържествения хор, единствената нещастна е Електра, чийто гърди са разкъсвани от Евменидите и чиято мъчителна ария (и като изпълнение) представлява един от най-силните моменти в операта.
Арията на Електра D'Oreste, d'Ajace, откъси, в изпълнение на
Хилдегард Беренс
Ана Нетребко
Аня Хартерос
Симоне Кермес
