1. Ведрото жизнеутвърждение, което струи от образите й, отсъствието на всякакви сцени на насилие, неглижиране на войната и оръжията. Единствените опасни практики, за които свидетелстват минойските фрески, са игрите по прескачане на бикове – едно откровено честване на надмогването.
2. Отсъствие на култ към образа на владетеля, на властника. Минойската култура изглежда е концентрирана около общностния живот, съсредоточена е върху общностните празненства, тайнства, процесии.
3. Ведро съжителство на сакрално и профанно. Отсъства институционализиране на свещеното, отсъстват данни за жречески касти, отсъстват белезите на взаимопроникване на религия и власт. Религиозните ритуали изглежда са се извършвали на открито.
***
Минойската цивилизация се заражда на остров Крит около 30 век (третото хилядолетие) преди Новата ера. Разцветът й (т.нар. Дворцов период) се датира обикновено от 19 до 15 век пр. Хр. (Само за сравнение - Троянската война се датира около 12 век, композирането на епоса за нея Илиадата – около 8 век, Гръко-персийските войни са през 5 век). Т.е. минойската цивилизация в своя апогей предхожда всяка позната цивилизация по европейските земи, в това число и най-древната форма на гръцката цивилизация – Микенската, с повече от половин хилядолетие. При все това може да се проследи определена приемственост между минойската и микенската култури – сричковите писма Линаер A и В (при които повече от една пета от символите съвпадат), стилистични прилики в образци на изкуството, археологически данни за по-късно съжителство на двете култури на остров Крит. Самият Омир в 'Каталога на корабите' от Илиада, изброявайки различните народи обитаващи остров Крит от епохата на Троянската война споменава за т.нар. "етеокрити" (т.е. същински критяни), под които вероятно се има предвид автохтонното минойско население, отпреди елинското нахлуване на острова.Минойската цивилизация е открита от английския археолог Артър Еванс в началото на 20 век при разкопките на това, което в последствие става известно като двореца Кносос в Крит. Кръстена е на името на митологичния цар Минос от Крит, известен в античния свят с репутацията на мъдър законодател и съдия.
Минойците са използвали два типа писменост - т.нар. Критско йероглифно писмо и сричковото писмо Линеар А (все още наразчетени). Били са превъзходни мореплаватели - археологически са засвидетелствани търговски връзки на минойците с Египет от периода на Старото царство и с древните крайбрежни левантински градове). Били са добри архитекти и строители – т. нар. Минойски дворци представляват сложна система от свързани помежду си закрити помещения, около открит вътрешен двор. Били са майстори на изобразителното изкуство – сградите им са били окрасени с очарователни цветни фрески, със светъл и ведър характер, в ярък контраст спрямо мистифициращите изображения на Изтока.
***
Все още се дискутира какъв език стои зад двете форми на минойската писменост. Най-вероятно това е индо-европейски език, различен от гръцкия. Етническата база на Минойската цивилизация също остава проблематична. Много е вероятно минойците да не преставляват хомогенен етнос, а в основата да стоят различни етнически групи, обитавали Крит през епохата на ранния халколит.
***
Едно уточнение – за "цивилизация" със собствен културен облик може да се говори едва в бронзовата епоха, при това най-вече при общество развило свой тип писменост. В по-ранната каменна епоха отсъствието на писменост, простия вид на сечивата, геометричните шарки на керамиката и стандартния вид на погребалните ритуали не може да даде достатъчно индикации за етническо, а още по-малко за културно своеобразие.
