Контрастът между двете заглавия е очарователен, защото той е показателен за това как се е справил в тоталното клише на жанр, самозаявил се като "романтична комедия", един добър режисьор, а именно самата Сузане. Ами справила се е, мисля, добре и бих казал свежо. В рамките на сюжета, който по презумпция е предвидим, тя умело психологически е заострила основните персонажи, постигайки по интелигентен начин комичен ефект, без обаче дори намек за гротеска.
Филм с умело подбран актьорски състав, в който дори Пиърс Броснан естествено се вписва, а очарованието от само себе си се полага на водещата актриса, Трине Дирхолм.
Филмът се гледа се с лекота и удоволствие, а онова, което на мен като романтика най-вече ми дойде в повече, бе донякъде парфюмирания и фризиран образ на южна Италия, придружен от съответния музикален акомпанимент.
