Неопределеното с оглед на обекта желание, което тласка субекта само да излезе от своето настоящо състояние, без да знае в кое друго състояние иска да навлезе, може да се нарече каприз (неподлежащ на задоволяване от нищо).
Кант, Антропология от прагматично гледище, §73
Колко много от свободното време на съвременния човек се владее от каприза, всеки може да прецени сам за себе си.