Тя означава вътрешен в смисъл на собствен, същински. Акцентът тук пада върху това, че определенията принадлежащи към такава вътрешност не са получени в релация спрямо нещо друго, а са така да се каже автономни, per se, т.е. от себе си.
Хубавото на английската дума е, че тя е свободна от всякаква емоционална окраска. Когато на български например кажем, че нещо има "вътрешна ценност", това звучи донякъде патетично, а на моменти и претенциозно. Когато на английски се каже "intrinsic value", въпросният израз звучи съвсем трезво и с него се указва, че става дума за стойност / ценност, която е самостойна и независима, вътрешно-присъща и неполучена в релация с нещо външно.
