Наистина страхотна група, която досега пренебрегвах, може би поради леност да ги чуя внимателно.
И най-страхотното в групата са клавирите на Винсънт Крейн (на снимката в ляво). Има нещо архетипично в тях, архетипично за напрежението, което витае в свободата.
Любимият ми албум е третият: In Hearing of Atomic Rooster (1971). Най-зрял и най-завършен в непосредствеността.
От четвъртия албум нататък, с включването на Крис Фарлоу на вокалите, групата изживява завой към един маниерен блус и соул звук. Това е загуба на непосредствеността.
А непосредствеността е, както Хегел казва, началото.
Убийствено, невероятно съзвучие на музика и текст: Още първото парче:
An invisible prison encircles my mind
I wait for a vision, I search for a sign
An invisible prison is built around me
There may be a God, but there isn't a key.
I wait for a vision, I search for a sign
An invisible prison is built around me
There may be a God, but there isn't a key.
I gotta break-out, I have to be free,
I gotta break-out, it's stifling me.
I gotta break-out, it's stifling me.
