Едва тази сутрин, когато Ваня търсеше една песен на Жак Брел, осъзнах, че много съм го слушал, но никога досега - гледал и слушал едновременно. Не предполагах, че е дотолкова емоционален и ексцентричен - в хубавия смисъл на думата - пътуващ надалеч (ex) от центъра си (centré). И искрен и обсебен същевременно. В студийните му записи си личи един заявен артистизъм, но този артистизъм е стилизиран и овладян. На живо - той сякаш твърде често е на ръба. Едва сега оценявам обстоятелството на колко много рок-музиканти той е повлиял впоследствие.Три инстанции:
Ces gens là
Dans le port d'Amsterdam
Ne me quitte pas
