"Афектите са специфично различни от страстите. Онези се отнасят само до чувството; тези спадат към способността за желание и са склонности [...]. Афектите са бурни и непреднамерени, страстите са трайни и обмислени. Така възмущението като гняв е афект, но като омраза (жажда за мъст) е страст. Страстта (за разлика от афекта) никога и в никое отношение не може да се нарече възвишена, защото в афекта свободата на духа наистина се
възпира, но в страстта тя се
премахва."
Кант, "Критика на способността за съждение", с. 158
Впрочем Кант дефинира ентусиазма като "идеята за доброто, придружена с афект" и отбелязва, че това състояние "изглежда възвишено" дотам, че да се твърди, че "без него не може да се постигне нищо голямо".
