Трябва да внимаваме върху следното: вярата в опита, която е дейна във всяко (кое да е) съзнание, и тъкмо нетематизираната и неразкрита битийна вяра, заедно с всички по-нататъшни модуси на заемане на позиция (Modis der Stellungnahme), принадлежи по естествен начин към феноменологическото съдържание (Gehalt) на преживяването. Обаче като такава тя (вярата) бива само разкрита, но не и "съдействана" (mitgemacht) от мен като феноменолог; като момент от преживяването тя бива тематизирана чрез това, че аз встъпвам във феноменологическата нагласа, т.е. собствено чрез това, че се превръщам от някой, който наивно и естествено извършва тези заемания на позиция, в някой, който се въздържа от тях - за да бъде в качеството си на техен зрител едно [чисто] наблюдаващо его.
Хусерл, Амстредамски лекции, §6
