Съзнанието и светът са дадени с един и същ удар (d'un même coup): същностно външен по отношение на съзнанието, светът е заедно с това не по-малко същностно свързан със съзнанието. [...] Аз не мога да се загубя в дървото повече, отколкото дървото може да се разтвори в мен. Аз съм отвъд него, то е отвъд мен.
Жан-Пол Сартр,
Една фундаментална идея на феноменологията на Хусерл: интенциалността*
* Това е от едно кратко есе на Сартр от 1939, в което много си личи все още младежкия ентусиазъм от срещата с творчеството на Хусерл. Сартр е бил на 34 години тогава. За мен това също бе много ентусиазирана възраст. Само че по отношение на Кант.
Хубаво е, че/когато подобен ентусиазъм няма край.
