Познавателно-теоретичната обърканост, в която ни въвлича естествената (пред-епистемологична) рефлексия върху възможността на познанието (върху една възможна адекватност (Triftigkeit) на познанието), обуславя не само погрешни възгледи относно същността на познанието, но и принципиално превратни такива, поради сами по себе си противоречивите интерпретации на познатото в естествените науки битие. Тъй като в зависимост от това каква интерпретация се счита за нужно следствие от подобни рефлексии, една и съща природна наука се интерпретира било в материалистически, спиритуалистически, дуалистически, психомонистически, позитивистически или в друг някакъв смисъл. Едва познавателно-теоретичната рефлексия произвежда съответно разделението между естествена наука и философия.
Хусерл, Идеята за феноменологията, 1-ва лекция.
С това Хусерл всъщност изказва тезата, че зад позитивните науки могат да се крият различни, често противоречиви помежду си метафизики (интерпретации на битието) и че това собствено произтича от не-критическата постановка на въпроса за познанието и от теоретичното объркване, което тя обуславя.
