Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.
И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.
Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам.
А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.
