Флобер и аскетиката

Изкушението на Св. Антоний на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или респективно да бъде всичко. Именно поради въпросната невъзможност аскетът прибягва до (само)отрицанието: във всяко отделно той се преживява като частичен и непълен. А той не е в състояние да се задоволи с нещо половинчато и иска да бъде всичко или ... нищо. Поради това според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към тази теза поради чисто теоретично-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как все пак как Флобер по един велоколепен начин естетизира един подобен пантеизъм:

'Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!'

Флобер, т. 3, с. 438