Невероятна визия - този филм може да се разглежда като едновременно субтилна и грандиозна апология на експресивността на човешкото лице и пластичността на човешкото тяло в контраст спрямо монотонния свят на машините.
Иначе елементите от сюжета е добре да се разбират изцяло алегорически, защото буквалният прочит на някои сцени не би разкрил нищо друго освен плакатна мелодраматичност. Социалното и теоретично послание: "Посредникът между мозъка и ръцете трябва да е сърцето" също не бива да бъде оставяно само на себе си, защото сладникавият му патос може да се види най-вече като друг подтик да се градят утопии. Впрочем идеята явно е на съпругата на Фриц Ланг - Теа фон Харбоу - филмът е правен по неин текст.
Иначе конкретно за музиката. - Музикалният съпровод обогатяваше по чудесен начин визуалната експресия. Стилово музиката беше неокласика, в съчетание на тематични и импровизационни елементи (по подобие соловите концерти на Кийт Джарет). Емоционално наситена в преходните и кулминационни пасажи на филма. Пианистът Маркус Хорн просто се раздаде, този човек не си даде почивка близо три часа от началните до финалните надписи.
