На първо място това са религиозните му произведения. Едно от тях - Stabat Mater, е сред най-красивите и най-често изпълняваните произведения в жанра, аранжирано от множество други композитори, сред които и Йохан Себастиан Бах.
Перголези е и автор на десетина опери. Особено известни са комичните му опери, с които той до голяма степен задава облика на италианската opera buffa. Най-често изпълняваната - краткото интермецо La Serva Padrona (Слугинята господарка, 1733) е същински музикален бисер от началото до края. Тази опера предизвикала в средата на 18-ти век в Париж истински фурор - така наречения Спор на буфоните, при който множество френски писатели от кръга на енциклопедистите се обявяват в подкрепа на италианския музикален стил, против маниерния и скован стил на френските дворцови композитори като Люли и Рамо. Особено ентусиазиран привърженик на музикалния стил на Перголези е бил Жан-Жак Русо (самият композира няколко опери).
От друга страна Перголези е автор и на известен брой инструментални творби, като най-често изпълнявани са концерти за цигулка и флейта и сонатите му за цигулка.
Музиката на Перголези се отличава с една особена плавност на мелодиката и деликатност на хармонията, при което чувството за музикална лекота е свободно от всякаква натрапчивост.
Чуйте:
Stabat Mater (солисти: Сабина Пуертолас и Вивика Жьоно)
и пак
Stabat Mater (солисти: Катя Ричарели и Лучиа Валентини)
Из Serva Padrona в очарователното изпълнение на младата българка Соня Йончева (дуетът е с Фурио Дзанаси)
Stizzoso, mio stizzoso
Lo conosco a quegli occhietti
Из L'Olimpiade със Симоне Кермес
Mente dormi, amor fomenti
