Има нещо омайващо в произхода на думите и в метаморфозите на техния смисъл. А този речник, както и би трябвало да бъде, проследява произхода на някои думи още от общия индо-европейски корен, като дава паралели със сродни думи дори в далечни по родство на английския езици.
А и от друга страна самият английски език е много синкретичен език. Страшно е любопитно да се наблюдава как са насложени двата му основни пласта, от една страна англо-саксонския му произход, който го сродява с групата на германските езици, а от друга страна решителното влияние на средновековния френски, наложено след норманското нахлуване на острова предвождано от, ако пожелаете Гийом, или пък Уилям, или пък Вилхелм Завоевателя.
Впрочем наскоро ми се отдаде да чуя как звучи поезията на Чосър с оригинално произношение (от 14-ти век) - има някаква странна и съвсем не мека напевност, която, извън паралелите със съвременния британски английски, напомня далечно на някакъв резервиран вариант на френския.
