Филмът задава един до такава степен невероятен баланс между изкуство и сякаш безизкусен реализъм, че всяка дума или коментар биха рискували да го разрушат.
Затова единственото, което бих си позволил да добавя, е не по отношение на филма, а по отношение на режисьора. Ако искрено се запитам в себе си, кои кинотворци си струва да се споменат като най-големите живи режисьори на нашето време, тогава бих избрал Ханеке и Л. фон Триер.
_________
* Мои думи за по-предния филм на Ханеке: Бялата лента.