Когато видях тази картина за пръв път преди десетина години на изложба посветена на Караваджо в Прадо, Мадрид, бях поразен от откровеността на сцената на насилие. Тогава ми бе неизвестна историята в основата на картината, което правеше фабулата да изглежда още по-тайнствена и ужасяваща. Спомням си обаче, че още тогава бях впечатлен от смесицата от дистанцираност и погнуса, с която младата жена извършва делото си.Впоследствие разбрах, че картината изобразява израилската девойка Юдит (Judith), която обезглавява асирийския пълководец Холоферн в съня му, след като доброволно е отишла в шатрата му, с мисълта да спаси родния си град от обсада и унищожение.
Картината е наистина превъзходна с типичния за Караваджо засилен контраст между осветеност и сянка. Нежното лице на Юдит и същевременно погнусата й, сбърчените вежди и отстранеността на торса й, сякаш я отчуждават от решителността на ръцете й. Това може да се разбира на много нива – тя е отвратена от делото си, и от мъжа пред нея, от телесното му присъствие, от кръвта…
А втренченият поглед на старицата (дойката), ужасяващият й профил, и сатанинското внимание, с което тя попива всеки детайл, допълват картината с невероятен контраст спрямо самата Юдит.
______
* Кликването върху картината ще я покаже в по-голям размер.
