Платон, който винаги се отличава с употребата на много метафорични образи, използва в диалога Софист въпорсната митологичната схватка като алегория за конфликта между материалистите и идеалистите. Получава се наистина много любопитно описание:
'Чужденецът от Елея: Между тях протича същинска гигантомахия, тъй спорят те относно битието.
Теетет: Как така?
Чужденецът: Едните смъкват от небето и [сферата на] невидимото всичко на земята, сграбчвайки при това направо скали и дъбове. Твърдят упорито, че битие има само онова, което подлежи на натиск и допир. Отъждествяват битие и тяло и ако чуят от друг, че съществува и нещо различно от тяло, отнасят се с пренебрежение и не желаят да слушат.
Теетет: Да, това са ужасни хора, случвало ми се е да опозная вече такива.
Чужденецът: Противниците им се отнасят към това предпазливо и от сигурната височина на [сферата на] невидимото. Те настояват, че само определени умопостижими и нетелесни форми (ейдоси) са истинното битие. И в своите аргументи те разпръскват телата и онова, което другите твърдят, че е истина, назовавайки го не битие, а само подвижна преходност. Между тези две групи, скъпи Теетете, се води неспирна битка.'
246a - 246c
Пояснение: Текстът горе е по немски превод, като сверих някои термини с гръцкия оригинал. Българският превод от четиритомното издание е тромав, със затъмняващ словоред и съвсем не се отличава с четивност. Да не говорим, че "гигантомахия" е преведено съвсем фриволно като "бой на великаните".
