Последните два-три месеца слушам почти изцяло Roxy Music. Щастлив съм че ги открих за себе си, защото те са наистина чудесна група, от която, предполагам, досега ме отблъскваше най-вече поп-репутацията на Брайън Фери.
Първите три албума са най-ценни: Roxy Music (1972), For Your Pleasure (1973), Stranded (1973), като предпочитанията ми определено падат върху третия, който за мен и е най-силният.
Музиката наистина е оригинална, като в тези първи албуми могат да се чуят множество елементи, които в последствие са се превърнали клише за редица музикални стилове. Има елементи на арт-рок, глем-рок, прото-пънк, които стават определящи за развитието на пънка и ню уейва в края на 70-те и началото на 80-те.
Аз усещам влияние от страна на артистизма и сякаш лиричния епизъм на ранните Genesis, като трябва да се подчертае, че Брайън Фери сам по себе си е много добър вокалист, способен да пресъздаде наистина уникално настроение в различните композиции.
Рядко мога да отлича една изключително любима песен за цяла група, но в случая с Roxy Music това е Song for Europe.
Ето я: Song for Europe.
Текстът, сам по себе си, също е много добър, завършва със стихове на латински и френски, като ще си позволя да преведа френските, които като вокална експресия и като акцент от страна на Фери създават невероятен финал за песента.
Tous ces moments de l'enchantement,
Qui ne reviendront jamais...
Et aujourd'hui pour nous, pour nous il n'y a rien
A partager, soif le passé.
Всички тези моменти на очарование,
които никога не ще се завърнат.
И днес не е останало да делим нищо,
освен миналото.
