30 януари 2015

Metamorfosi


Тези дни си припомням една италианска прогресив-рок банда, която слушах отпреди 15 години - Metamorfosi. Имат само два албума на времето - като вторият Inferno от 1973 (годината, в която съм роден) е концептуален и е посветен на Дантевия Ад.

Групата е много приятна с разгърнати и същевременно разляти електронни клавири, които напомнят на ранния Емерсън (ELP), но без дозата младежко самохвалство, присъщо нему.
Клавиристът е Енрико Оливиери.
Във втория им албум няма китара, а вокалите са с приятен тембър, леко театрално-епични, но без излишество.
Като цяло в композициите се чувства една италианска канцонетност, фрагментирана от дълги клавирни пасажи, чийто контраст, на мен специално страшно ми допада.

Ето го албума Inferno.