Напоследък чета Дейвид Хюм на английски и мога да кажа, че е невероятен стилист. Рядкост са
философите, които толкова добре и пластично владеят езика. Фразата му е
добре структурирана и подредена, и същевременно лека, четивна. Усеща се
остроумие, великодушие, на моменти деликатност на наблюдението.
Съжалявам, че не открих езика му като студент. Това щеше да е невероятен
стимул да си развивам английския. Мъчих се с българския превод, който е
тежък, тромав, грубоват до безогледност, безразличен към детайлите.
Отблъскващ.
В заключение мога да кажа само едно:
не се предоверявайте на преводачите!
