Известен е особено с филма си Носферату (1922), но ние гледахме с Ваня първо Фауст (1926).
Филмът е с много въздействаща кинематография, с пестелива, но същевременно силно наситена трагическа визия. Образите са стилизирани, но психологически много контрастни. Образът на Мефистофел е много успешен - коварен, сардоничен, но заедно с това на моменти наивно вироглав.
Фауст е също добре представен и в двете си възрасти - като старец и с възвърната от Мефистофел младост, лутащ се между крайности като съзерцателна отстраненост и прилепчивост към света.
Наративът на моменти се отклонява от Гьотевия Фауст, с акцент във втората част от филма върху образа на Гретхен.
Финалът на филма силно се отличава от книгата, като в него е подчертана изкупителната роля на любовта. Но е направен добре, без излишна сантименталност.
