Osibisa

Открих една нова за мен, приятна група, от добрите стари времена. Групата е Osibisa, формирана в Лондон през 1969 от четирима африкански музиканта (от Гана) и трима карибски музиканта (от Гренада, Тринидад и Антигуа). Стилът е смесица между джаз-рок, афро-рок и етно, един вид предтеча на world-музиката, но далеч преди последната да се появи като тенденциозно течение. Всъщност джаз-рок нишката е най-приятният елемент в цялата стилистика, което отдалечава групата от търсенето на автентични африкански музикални корени и придава едва доловим, леко европейски, и съобразно с времето - хипарски оттенък в звученето.

Интересното е, че африканските музиканти поемат перкусиите и духовите инструменти (в оригиналния състав са включени саксофон, тромпет и и от време на време флейта, която създава много приятен контраст спрямо енергичните по принцип мелодии), докато карибските музиканти поемат електрическите инструменти - бас, китара, клавир.
Музиката в повечето случаи е приповдигната и така да се каже ведра, с леко сърце. Вокали има само в отделни композиции (на моменти дразнещи), като те по принцип нямат самостойна роля и са водени от ритъма. Ритъм-секцията е брилянтна, а включването със сола на китарата, духовите, клавира винаги създава приятно отстояние.

Началните им 5 албума са приятни за слушане (впрочем художник на обложките на първите два е Роджър Дийн). Макар че групата продължава да свири редовно и до днес, тя не е в състояние да предложи нещо по-различно. В по-късните им албуми дори неприятно започва да доминира поп-звучене.

Един емблематичен пример от първия им албум: Music for Gong Gong.