Годината е 1979, класическият прогресив-рок е вече в заник, но британският музикален ексцентризъм - at his best. Композицията е Collapso, тук.
Не бива да се оставим да бъдем отблъснати от хаотичното начало, онова което следва, макар и абстрактно, притежава и детска първичност - и си струва да бъде чуто в детайл.
