Един от по-малко популярните албуми на Майлс Дейвис от периода на втория голям квинтет (с Уейн Шортър на тенор-сакса) -
Miles Smiles (1967). Превъзходно изпипан - вече започва да ми допада като че безстрастният нерв и уравновесената дистанцираност в ранните записи на Дейвис.
След този албум реших да се върна към ранните записи на Мингъс за да компенсирам с малко блус- и соул- страст, но Мингъс вече ми звучеше бароково претрупан и донякъде дори напомпан.