Филм за това дали трябва да се доверяваме на илюзиите, които сами създаваме; филм, който изследва както трагичните, така и комичните последици на тази дилема.
Обичайно филмите на Бергман са полифонични, не само защото в тях подобно на театрална постановка се срещат много гласове (понякога и на живи и на неживи), но и защото в тях често се сменя тоналността, в която самият живот ни се представя. Но гледайки, ние непринудено признаваме, че тези модулации действително принадлежат на живота.
