Братко Слънце, сестро Луна

Наскоро с Ваня гледахме филма на Франко Дзeфирели за Св. Франсиск от Асизи - Братко Слънце, сестро Луна (1972). В целия филм личи, че Дзефирели е режисьор, специализирал се във филмирането на опери - образите са изчистени и стилизирани, леко плакатни. И въпреки това не са лишени от човешкото си очарование. Получил се е наистина добър филм, който удържа себе си в отстояние както спрямо една зле разбрана патетика или сантименталност, така и спрямо един бездушен реализъм.

Във филма се усеща духа на времето от създаването му - прокарана е далечна аналогия между възгледите на Св. Франциск и хипарството, между монашеското братсво и хипи-общежитието, за щастие без това да се натрапва и пресилва. Аналогията е осъществена освен друго и с помощта на музиката към филма, дело на шотланския фолк-рок музикант Донован - леки, баладични, упокоени, лесно запомнящи се мелодии.

В заглавието на филма, взето от текст на самия Франциск, проличава едно светло и специфично за Франциск отношение към природата като към съ-творение, като към нещо равнопоставено. Подобна една нагласа е чудесно илюстрирана чрез средствата на кинематографията.

За филмите на Сузане Биер

В другия ми блог писах за най-новия филм на Сузане Биер, но бих могъл да кажа добри думи и за други два нейни филма, които съм гледал - Братя (Brothers, 2004) и След сватбата (After the Wedding, 2006). И двата са направени искрено и човешки, без излишни поза, патетика и сантименталност, но за сметка на това с психологическа и което е много рядко - етическа дълбочина.

Единствения й филм, който не мога да препоръчам, е филмът правен в Америка: Нещата, които изгубихме в огъня (Things We Lost in the Fire, 2007). Филм в американска стилистика, с американски актьори (при все че Бенисио дел Торо прави добра роля), с американски сценарий и типичната му сладникавост и патетика на надмогването.

Струва ми се обаче, че филмите на Сузане Биер правени в Дания са дотолкова добри, че могат да оправдаят и още някое друго комерсионално отклонение за в бъдеще.

Валкюрата в София

Снощи с Ваня бяхме на постановка на Вагнеровата Валкюра в Софийска опера. И двамата сме очаровани - изпълнението беше на ниво, а костюмите, декорацията и хореографията по-пестеливи в сравнение с постановката на Рейнско злато, обстоятелство, което е далеч по-толерантно към възприемането на музиката.

Препоръчвам на всеки, защото слушането на Вагнер на живо може да разкрие неочаквани дори за самите себе си почитатели.

Flower Travellin' Band

Тези дни благодарение на един приятел открих една интересна японска психеделик-рок група от началото на 70-те - Flower Travellin' Band. Музиката е сурова и мътна и същевременно съзерцателна, наситена с видения. Съдържа фолклорни навеи и притежава аналогично на европейски групи от епохата арт-звучене. Чудесна китара!

Ето един симпатичен образец: ТУК.

За българската "бира"

Случвало ли ви се е, след бутилка немска бира да отпиете българска "такава"? Веднага, още при първата глътка ви лъхва на евтина парфюмерия. За съжаление това важи и за трите най-популярни български марки така наречена "бира". Изглежда производителите в България не считат местния потребител достоен за пиво с естествени съставки. И вероятно са прави, защото българинът упорито продължава да косумира техните боклуци.

Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.

Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.

Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.

Cornucopia

Още една голяма-малка група и това е групата Cornucopia. Само един албум (Cornucopia, Full Horn, 1973) – наистина мъничък, но пък забележим автограф върху музикалната карта на 20-ти век. Някой ще каже, та това е просто немски krautrock, но пък следва да се добави - този краутрок е чудесен.

Cornucopia обаче не е непосредствена група, трябваха ми десетки слушания за да се отвори албумът за мен. На пръв слух музиката звучи тромаво и неясно, но следва да си припомним - неподготвените сетива не са сетива за изкуство. Музиката се разкрива само на онзи, който упорства.

Март не е това, което е

На пръв поглед март е женски месец, но това съвсем не е така. Март е месецът на Марс, богът на войната (лат. Mar(t)s)*. И това, което днес ни изглежда като капризите на една старица (условно наречена Марта), са всъщност естествените обрати в хода на един военен конфликт – бил той между зимата и пролетта, бил той между компромиса и гордостта. И това, че днес сме склонни да гледаме на една война снизходително по женски - като на каприз, е още един от болестните симптоми на нашето време: че човек вече съвсем е отвикнал да воюва, при това дори и за най-достойното – да отстои себе си.

________________
* Оттук martial на английски съвсем не означава мартенски, а боен, войнствен.

Жената и мълчанието

Мълчанието е не само най-голямата мъдрост на жената, но и най-голямата й красота.

Сьорен Киркегор, Понятието страх,
глава II, §2, А

Струва ми се, че тази констатация съвсем не е направена от позиция в половата диференциация, а от позиция отвъд нея.

Червено отместване

Един текст на моя любим поет в музиката, когото именно поради това винаги съм се боял да превеждам. Песента е Red Shift, албумът - The Silent Corner and the Empty Stage.

Червено отместване
Питър Хамил

Било време,
звездите били светли,
а днес са червени
и гаснат.
И вси цветове
и всите им сенки
приплъзват се днес.
Злато минава в
червено
без срок за отмяна.

Било време
съзвездията били свети,
а днес мрак се процежда
в тяхната старост.
И в срив на имплозия
изтеклите жълти
сега са
червени слънца.
Надежда -
дума без място.
Червено отместване
в тлен, относителност
и всичко бяга от мен.

И ето ме тук,
а бих могъл да съм с себе си
и падам надолу към ръба на кръга.
Дали е преструвка това?
И има ли смисъл в света?
Знаейки повече, нараства смутът.
Звездите са атоми,
а атоми – фатуми,
и може би най-сетне
всичко е сън.

Време затворено в анти-материя
теории пукат се
под нейната тежест.
Блажен е човекът
що вярва,
че светът е
сън, разум, съдба.
Време се движи без време
окото се движи без рима
а аз - песен
из космични
дълбини.
Червено отместване
отнема моята свяст,
червено отместване,
и всичко бяга от мен...

***
Red Shift

Once, all the stars in the sky were bright,
now they're red and fading
and all the colours we wore, the shades that we bore
have moved.
And the gold turns to red with no time for changes.
Red Shift, all moving away from we.

Once, constellations were holy, now darkness
pervades all the older ones
and in the brunt of implosion, all yesterday's golden
now reddened suns
and hope is a word with no space for blame in.
Red Shift, displaced now in time and relativity,
Red Shift, all moving away from we.

So here I am, though I might well be with me,
I'm falling down deep to the rim of the wheel.
Is it sham?
Does the world have a meaning?
The more that we know , the greater confusion grows:
stars are like atoms, and atoms are patterns
and probably in the end
maybe its all been a dream ....

Time locked in negative matter,
all theories shatter beneath the weight.
Happy is the man who believes that the world
is a dream and all reason, fate.
And time moves on with no time,
the eye moves on with no rhyme,
and I'm a song in the depth of the galaxies.
Red Shift is taking away my sanity,
Red Shift, all moving away from we ....

Волята ни е свободна

Попаднах на една чудесна статия на швейцарския философ Петер Бири (Peter Bieri)* относно свободата на волята. Статията е чудесна с това, че свъместява аналитична яснота с почти непосредствена достъпност. Статията се казва простичко: „Волята ни е свободна” и е публикувана в популярния немски седмичник Die Zeit.

Категорична теза на автора е, че онези съпътстващи съвременните невробиологични изследвания на мозъка концепции, които издигат претенцията, че основателно може да се отхвърли свободата на волята, представляват остатъци западно-европейска метафизика. А именно остатъци, които съдържат твърденията, че свободната воля може да се разбира единствено или 1. като изцяло необусловена или като 2. материално необусловена**, поради което и тя следва да се бъде отхвърлена.
Бири демонстрира идеята че свободната воля може и следва да се разбира по-друг начин (виж по-долу).

Паралелно с това Бири по чудесен начин илюстрира тезата, че понятията свобода и несвобода от една страна и невробиологичният дискурс от друга, принадлежат към различни перспективи на описание, които не бива да се смесват. Едно аналогично на горното смесване би бил например опитът да разберем какво представлява една художествена картина, разлагайки я на материалните й елементи.

Бири издига и позитивна концепция за свободата (която, разбира се, не е съвсем нова) и която в най-бегли линии се състои в това, че волята е свободна, когато съждение/преценка (Urteil) и воля (Wille) съвпадат, и несвободна, когато те се разпадат едно от друго.

Ето само финала на статията в мой превод:

Философията може да бъде описана като опита да се ориентираме в мисленето. Като деца ние научаваме думи като „свобода” и „отговорност”. Монотонно ги повтаряме. По-късно откриваме, че съвсем не ни е ясно онова, което казваме; забелязваме го, заеквайки. Тогава ние се замисляме за логическото място на тези понятия - както когато вече лутали се из един град, си приготвяме план на града. Философите са картографите на нашето мислене в най-общите теми. А картата на свободата сочи, ние нямаме нужда от нов образ на човека, трябва само да разберем стария по правилния начин.***

____________________
* Петер Бири е роден 1944 в Берн. Бил е професор по съвременна философия в Свободния университет в Берлин. Като автор на художествена литература е известен под псевдонима Паскал Мерсие.

** От Кант насам подобни тези звучат крайно догматично. Кант изрично твърди, че волята ни е сетивно обусловена (патологично афицируема), но не и поради това патологично принудена. "Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum, но не brutum, а liberum, защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от принудата на сетивните подбуди" (Критика на чистия разум, с.538).

*** Дължа познанството си с Петер Бири в качеството му на автор на Христо Тодоров и на един негов чудесен превод на една друга чудесна статия на Бири: Какво е да си образован?

Ум и лудост

"Когато един психиатър е дотам глупав да счита, че е с ума си за вечни времена и застрахова малкото си разсъдък срещу всякакви вреди в живота, той наистина в определен смисъл е по-умен от лудите, но същевременно е и далеч по-глупав и със сигурност не ще излекува много от тях."

Киркегор, Понятието страх,
Глава втора

След една нощ на голия връх

Нощ на голия връх от Мусоргски е едно от любимите ми късчета класическа музика. Днес го чух в едно малко по-различно изпълнение от онова, с което съм свикнал, и това леко отместване реактивира очарованието ми.

След нощ на непрестанни атаки от страна на степните бесове и демони, следва най-деликатното и просветляващо планинско зазоряване в музиката, което съм чувал.

Отвъд натурализма и психологизма

"Физиологическият живот, разбира се, не е животът. И психологическият също не е. Животът е светът."

Л. Витгенщайн, Дневници

Едно понятие за живот свободно както от натурализъм, така и от сантименталност.

Сетивни контрасти

Горещият душ е определено едно от големите удоволствия достъпни за съвременния човек. Струва се да се отбележи, че удоволствието е далеч по-голямо, когато горещият душ се съчетае с ледена бира. (Колкото и това да е на пръв поглед близко до ума, изобретяването на тази комбинация я дължа на моя домашен ангел-хранител). Едно подобно контрастно съчетание едновременно отпуска и освежава. И човек се изпълва с желание след него да се отдаде на любимото си занимание - било то слушане на музика, четене на исторически очерци, или конструиране на фантазии.

Не от необходимост или полза

„ Хората отнасят музиката към това, в което смятат, че се състои начинът, по който свободните хора прекарват времето си. ... И тъй, очевидно това е едно образование, което човек трябва да дава на синовете си не защото е необходимо и полезно, а защото подобава на свободния и е прекрасно.”

Аристотел, Политика, Книга осем, Глава трета

Нека не разбираме тук музиката в тесния смисъл, а в широкия – като онова, което е предмет на занимание на музите.