Focus

Като стана дума за фламандска музика, ето един очарователен запис на холандците от Focus, с много нерв, хумор, добро настроение и ... тиролски песенни мотиви.

Focus - 1973

Josquin des Prez

Жоскен де Пре /Josquin des Prez/ (1455 - 1521) е френско-фламандски композитор, един от най-ранните (след Дюфе и Окегем) майстори на полифонията.

Сакралната му музика е много динамична, сякаш пространствената архитектоника на готиката се разгръща пред слуха създадена със средствата на времето и многогласието.
Песните му са деликатни, често пропити със съзерцателна омая, пак разгърнати със средствата на полифонията на три или четири гласа.

P.S. Доскоро от тези ранни композитори на Ренесанса и Готиката ми беше познат само Йоханес Окегем, сега откривам, че са цяла плеяда. За съжаление в България те са съвършено неизвестни - няма писано за тях, не се изпълняват. Наистина това не е показателно за тяхното значение и стойност, но пък говори твърде добре за широтата на местната ни култура.

За дивите ягоди

„Поляната с дивите ягоди” /Smultronstället/ (1957) е може би най-благият и нежен филм на Бергман (колкото и подобни определения да са несъвместими с неговия стил). И парадоксално спрямо заглавието, това е филмът на Бергман за пътя. Пътя навън в света и пътя в себе си, из собствените ти страхове, блянове и опустошения. И онова, което съхранява външния път да не изпадне във формално пътуване, а вътрешния - в лутане без посока, е топията на една поляна, в която миналото и настоящето се засрещат и където може да се преоткрие чистотата и прямотата на началото.

Не съм гледал друг филм, в който външните и вътрешните срещи да са така преплетени в единно повествование, така щото всеки елемент от външния опит да е елемент от вътрешния и обратното. Не съм гледал друг филм, който да е посветен на края на жизнения път и да е така същевременно силно филм за началото.

Франсоа Купрен

Франсоа Купрен /François Couperin/(1668-1733) е френски бароков композитор, органист и пианист. Неговите малки произведения за клавесин са били сред любимите опуси на множество по-късни автори, сред които Й. С. Бах, Рихард Щраус, Морис Равел.

Аз се запознах с неговата музика чрез неговите Сюити за виоли. Те наред с концертите на Вивалди за фагот и оркестър бяха първите произведения, които ме въведоха в класическата музика.

Днес отново се върнах към тези сюити от юношеството ми. Тове е наистина вълшебна музика, забулена в една плавна и спокойна дъждовна меланхолия. Басиращият глас на виолите в акомпанимент на клавесин е едновременно наситен и деликатен.

Paperhouse

Един разкошен запис на Can от средата на 70-те.
Невероятен контраст между финото суб-ниво на началото и експресията на финала.
За тези, които не са запознати - Can е перфектната немска група с вокал - японец, едни от пионерите на минимализма в рока.

 Can - Paperhouse

Музикантите са до един от класа:
Ърмин Шмид - клавир
Михаел Кароли - китара
Холгер Цукай - бас
Яки Либцайт - ударни
Дамо Сузуки - вокал

Един мой предишен текст относно Can.

Въображението в сетивното познание

Способността за въображение е необходима съставна част на самото възприятие.

Имануел Кант, Критика на чистия разум, с.206

За да възприемем, т.е. за да разберем онова, което от което сме афицирани, ние първоначално трябва да сме го въ-образили в познат (по-точно разпознаваем) образ.

Kraan

Една великолепна краут-джаз-рок група:

Kraan (1972)

Live-албумът им от 1975 е един от най-добрите концерти, които съм слушал. Задължително е да се чуе на перфектен звук.

Как се чете философия

Превърнах в правило, докато чета един автор, да възприема и проследя идеите му, без да ги смесвам нито с моите, нито с тези на някой друг и без да му ги оспорвам. [...] След няколко години мислене по чужд образец, без, така да се каже, да разсъждавам, аз натрупах достатъчно за да се справям сам и да мисля без чужда помощ.

Русо, Изповеди, с.270

В определен аспект правилото на Русо следва да е универсално валидно, а да не важи единствено и само за периода на придобиване на интелектуална самостоятелност. - Не бива да търсим да оспорваме или пък да адаптираме към нашия светоглед един философски текст, без преди това да сме уверени, че сме направили всичко възможно да го разберем максимално автентично в авторовата му позиция.

Да п(р)очетем

Къде можем да прочетем за Хю Хопър:

All About Jazz
Independent
New York Times
Wikipedia

R.I.P. Hugh Hopper

Препращам към:

Eдин разкошен концертен запис на Soft Machine от 1971
Втора част от същия запис
Съставът: Хю Хопър - бас, Робърт Уайът - ударни, Елтън Дийн - саксофон, Майк Ратлидж - клавир.

И вече в наши дни:
Soft Machine Legacy (2005)
Тук на сакса (и на клавира) е отново Елтън Дийн. Дийн почина през 2006. Сега вече двамата отново са заедно.

Marillion в София

Marillion изнесоха разкошен концерт снощи. Въпреки че не съм особен любител на вокалите на Стив Хогарт трябва да призная, че с него групата звучи невероятно органично и цялостно. Това е може би концертът, който най-категорично надхвърли моите очаквания, защото на мястото на очакваното удоволствие дойде едно тотално преживяване.

Les confessions

Истинското удоволствие за мен беше от такова естество, че не може да бъде взето насила от мъжа, който копнее за него, нито отгатнато от жената, която може да го достави.

Жан-Жак Русо, Изповеди

Русо е просто невъзможен автор, в своите изповеди той е себеразголващо искрен, до шокираща степен, а същевременно надарен в това с неподражаема деликатност, чувствителност и вроден финес.
Просто изумително. Умът тук действително не е на себе си - в автентично човешкото и в собствената му рефлексия върху себе си.

Скопас

Скопас от Парос, наред с Праксител, е един от най-големите скулптури на преходния период между класицизма и елинизма от 400 до 325 пр.н.е., период, известен като късен класицизъм или пред-елинизъм. Работил е върху източната, главна страна на Мавзолея в Халикарнас, реставрирал е храма на Артемида в Ефес, две от седемте чудеса на античния свят. В неговото творчество характерната хармонична и ритмична плавност на класическия стил (особено при Поликлет) е вече изоставена, барелефните му фигури са силно драматизирани, в напрегнати движения и импулсивни жестове. Главите на статуите му се отличават с дълбоко вкопани очи и полуразтворени уста, често в неподправен, но нюансиран израз на емоционално страдание. Това може да се види в тази глава на героя Мелеагър (запазено римско копие на оригинала).

Isotope

Isotope е чудесна британска джаз-рок група от 70-те. Динамичен и жив фюжън с лек кентърбърийски нюанс.
Групата е основана от китариста Гари Бойл, а във втория им албум Illusion (1975) басист е Хю Хопър (!!!). Първият басист също е от класа - Джеф Клайн от Nucleus.

Henri Texier, Louis Sclavis, Aldo Romano

Има едно превъзходно европейско джаз трио: Анри Тексие – бас, Луи Склави – /бас/кларинет, Алдо Романо – ударни. Първите двама французи, третият – италианец. Тук всъщност е нужна една уговорка – това не е точно джаз, а (както се изразява един приятел) европейска импровизационна музика. В нея е твърде осезаемо наследството на класическата камерна музика, а също така градските духовите оркестри от началото и средата на 20 век и общия европейски фолклор. Звученето е деликатно, на моменти интроспективно, на моменти увличащо мелодично, наситено с множество импровизации и експериментални пасажи. Съзерцателна и същевременно емоционална музика.
И тримата музиканти са водещи имена в европейската джаз-сцена и имат множество проекти с други изпълнители. Те са се утвърдили не просто в качеството си на перфектни инструменталисти, но и в качеството си на творци.

Любопитното е, че в България те са почти напълно неизвестни. За това изглежда има две основания. Първото е, че никога не са идвали тук – в България се обявяват за „звезди от световна класа”, само онези съвременни джаз-музиканти, които стъпят на местна сцена. Останалите просто не са интересни. Второто основание е, че повечето съвместни албуми на триото не са издадени от ECM, а от една френска компания Label Bleu. Поради което те няма как да се появят на първите места в каталога на Дюкан Меломан, откъдето черпят вдъхновението си какво да слушат почти всички „джаз”-сноби в България.