Наскоро гледах за първи път (никога не е късно)
Джулиета на духовете* на Федерико Фелини, първия му цветен филм (от 1965). Едва ли има по-подходяща актриса за главната роля от Джулиета Мазина, съвпадението на малките имена в този смисъл се явява напълно преднамерено.
Чудесен филм и за възприятието и за ума. За последното в другия ми
дневник.
_________________________
*На български обикновено се превежда Джулиета и духовете.