Наскоро се сдобих с пълното издание на
Village Vanguard Sessions (1961) на Колтрейн в четири диска (оригинално издание на
Impulse!). Особено държах да имам пълното издание при това на възможно най-добрия звук, защото тази поредица от концерти е уникална. Тук Колтрейн е точно на ръба - между вече балансираната и стандартизирана джаз (пост-боп) стилистика на соловия виртуоз от една страна и навлизащата колективна лудост на фрий-джаза от друга. Между вглъбената съзерцателност и задъхания изблик. Между фината, деликатна текстура и накъсаната разтерзана фрагментарност. Още повече, че тук до Колтрейн е и друг прекрасен солов музикант - Ерик Долфи. Диалогът между двамата е невероятен, Колтрейн като цяло е по-мек, търпелив и плавен, Долфи по-рязък, остър и отсечен, но стилистиката им все пак е така хомогенна и вторично преплетена, че често двамата могат да се различат единствено по тембъра на инструмента, който използват, Колтрейн - сопрано или тенор-саксофон, Ерик Долфи - бас кларинет или алт-саксофон.
Интересното в тази поредица от записи е, че всяка отделна вечер те изпълняват в основни линии едни и същи композиции (най-често повтарящите са India и Spiritual), при което във всяко отделно изпълнение се откроява негов собствен темперамент и характер. Пълното издание дава именно възможността да се сравнява и да се чува различния и всякога индивидуален чар на тези повтарящи през различните вечери теми.
_______________________________________________
Накратко за изданието: звукът на записа е чудесен (все пак оригиналният запис е правен от легендарния звуко-инженер Руди ван Гелдър), но пък обложките са отвратителни. Като изключим общата твърда кутийка, всеки диск е прибран в картонено пликче, всяко изрисувано в ужасни портрети на Колтрейн, някаква безвкусна смесица от наивизъм и пост-импресионизъм. Изглежда американците започват да схващат диска с музика по аналогия с хамбургера като продукт за езднократна употреба, който веднага след купуване подлежи на консумация.
