Името Jumbo идва от прякора на вокалиста Алваро Фела, който е централната личност в групата. Определено неговите вокали са феноменът, с който слушателят трябва да привикне, за да навлезе в техния свят. Дрезгавеещ, опушен тембър, на моменти силно артистично модифициран глас, често изразяващ емоционален протест чрез показна индиферентност. На моменти американският привкус в тези преднамерено артистични вокали обаче се обезсилва от обстоятелството, че се пее на италиански и от подсилената песенност на някои композиции. В контраст спрямо вокалите, инструменталната среда е фино, майсторски и виртуозно обработена. Това важи особено за втория и третия им албум: DNA (1972) и Vietato ai Minori di 18 Anni (1973). Резултатът е една очарователна и неподозирана звучност.
Напоследък силно се привързах към тази група. Слушам ги често, когато съм навън. Носят в себе си нещо искрено човешко, в противовес на този зомбиран свят наоколо.
