31 май 2012

По повод Вагнеровия Зигфрид


Снощи бях на постановка на Зигфрид в Софийската опера, третата част от тетралогията на Пръстенът на Нибелунга. Постановката и изпълнението беше на нивото на предишните две - Рейнско злато и Валкюра, и определено ме възрадва много.
Още веднъж - браво на екипа за усилията и старанията да пресъздаде нещо толкова огромно и трудно в България.

Едва сега като че ли се потопих напълно във Вагнеровата музика. Тя се развива не подобно река в коритото на определена мелодична линия, а подобно море, което приижда и се отдръпва по принципа на хармонията. Всеки персонаж или дори символен предмет си имат определен музикален мотив; не е възможно дори да се спомене нечие име, без неговия мотив да изплува, подет от някой инструмент. Мотивите и темите влизат в диалог помежду си, докато постепенно потъват обратно в изначалната музикална пра-субстанция, в която всяко отделно е всичко и обратно.

Да, определено Вагнер трябва да се слуша на живо.