Под задължението да сме щастливи аз разбирам тази идеология, присъща на втората половина от 20. век, която ни кара да преценяваме всичко от гледна точка на удоволствието и неудоволствието (или от тази на успеха и неуспеха*), тази призовка за еуфория, която отхвърля в срам и отчаяние хората, които не я приемат. Тук има един двоен постулат: от една страна да извлечеш най-добрата част от своя живот, а от друга да страдаш, да се наказваш, ако не си успял.
Паскал Брюкнер, Вечната еуфория
Еуфорията не може да е вечна, нали? В самото й понятие се съдържа това, че тя е моментно състояние. Тъкмо в деградацията на идеята за щастие може да се открие една от най-големите болести на нашето време. А Брюкнер е прекрасен диагностик.
_________
* моя добавка към текста на Брюкнер.
