От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.
Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.
Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес).
Допълнение: В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.
Някои от поетичните епитетите на Хеката са: Бродещата в нощта, Ужасяващата, Хранилницата, Нежната.
В тях отчетливо си личи гореспоменатата двойственост.