Наистина бе чудесно - времето хубаво, в контраст спрямо бурята, която се развихри на същото събитие преди 9 години, античният театър гостоприемен, музиката - онази хубава музика на Jethro Tull, която слушам и обичам вече 25 години.
Гласът на Иън, разбира се, не е същият, липсва му доста от онази плавност и гъвкавост, нужна за извивките, типични за композициите на Jethro, но затова пък имаше подсилено инструментално присъствие, с някои неочаквани аранжименти и много от виртуозната флейта на Иън.
Концертът беше в две части, първата във фолк-рок стил, докато втората с подчертан хард-рок акцент, а изпълнението на My God от албума Aqualung наистина ме смили и аз престанах интуитивно да търся сравнение с предишните му концерти.
Това е първият рок-концерт, който споделям с цялото ми семейство, и синът ми Петър (на 8 години), който досега имаше опит на живо само с класическа музика, бе завладян от харизмата на Иън и наистина се възрадва.
А снимката направи другият ми син - Антон (на 5 години).
