Разни

 

Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.

И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.

Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам. 

А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.

Live at Brussels, 1971

 

Най-добрата група... Британският джаз-рок at his best...

Soft Machine - Live at Brussels, 1971

P.S. "Най-добрата" в случая е суперлативно, но не компетативно определение. Има толкова много най-добри групи...

The Songwriter's Guilt

 

Нещо на ръба, което да ни припомни, че сме живи.

VdGG

 

P.S. Запасете се с търпение за живот, това е цяла една рок-сюита, прекрасна от началото до края.

Witthüser & Westrupp

 

Много ги харесвам тези двама младежи - 

Витхюзер и Веструп. 

Песента, с която поздравявам, е Der Rat der Motten. 

 

Und die alte Motte erhebt die Hand 

und sagt: Jene hat das Geheimnis erkannt.

Sie kennt nun den Grund 

und sie weiss warum

doch ihre Lippen sind jetzt 

ewig stumm.

 

Nucleus

 

Любимата ми джаз-рок група.

Отсъствието на вокали тук е достойнство. И то какво!

We''ll Talk About It Later...

 

R.I.P. Питър Грийн

Вчера е починал Питър Грийн - един от най-големите блус-рок музиканти. 

Основател е на Fleetwood Mac, които за жалост след напускането му се превръщат в най-обикновена поп-група.

Това обаче е от хубавите времена:

Black Magic Woman
Oh Well

И препратка към едно дори още по-велико парче:
Green Manalishi

Ерик Долфи отново

Напоследък все повече слушам авторските албуми и записи на Ерик Долфи. И колкото повече слушам, все повече ми харесват.

Ето например този концертен запис At the Five Spot от 1961 - със страхотен принос от страна на Букър Литъл на тромпета и Мол Уолдрън на пианото.

Впрочем пианистът Мол Уолдрън е работил и с едни други мои отколешни любимци - немската джаз-рок-етно група Embryo.

"Магьосникът" на Бергман

Снощи гледах разкошен филм - Магьосникът на Ингмар Бергман (The Magician, 1958), с шведско заглавие Ansiktet, Лице.

Филм за това дали трябва да се доверяваме на илюзиите, които сами създаваме; филм, който изследва както трагичните, така и комичните последици на тази дилема.

Обичайно филмите на Бергман са полифонични, не само защото в тях подобно на театрална постановка се срещат много гласове (понякога и на живи и на неживи), но и защото в тях често се сменя тоналността, в която самият живот ни се представя. Но гледайки, ние непринудено признаваме, че тези модулации действително принадлежат на живота.

Екранизацията на "Вълшебната флейта" от Бергман

Снощи за пръв път гледах (и слушах) филмираната версия на Ингмар Бергман на "Вълшебната флейта" от Моцарт от 1975. Тук не става дума за същински филм, защото Бергман всъщност снима собствената си сценична постановка на операта.

Получило се е наистина стойностно представление, изпълнителите са добри, музиката е превъзходна, декорите са главно рисувани, което пък очарователно подчертава тяхната фикционалност. Окото на камерата на моменти се абстрахира от целостността на декора и се фиксира върху отделни изражения и жестове на героите, с което се създава усещане за насищане на смисъл. И музиката те кара да възприемаш всичко това леко и непринудено.

Единственото което ме подразни бе началото - докато течеше увертюрата на операта камерата се фиксираше и върху различни лица от публиката - лица на различна възраст, с различна раса и специфика. Всички те обаче изглеждаха толкова изкуствено застинали, че синът ми, който наблюдаваше сцената, повтори на глас и моя въпрос: "Защо всички са толкова вцепенени?".
След увертюрата обаче си непосредствено увлечен в това, което се разгръща пред теб.


Ето една превъзходна сцена от постановката, снимана с невероятен усет, такт и очарование - дуетът на Папагено и Папагена.

Още една украинска група - Dakh Daughters

Открих още една невероятна украинска група, наред с Даха Браха, този път с изцяло женски състав - Dakh Daughters.

Всъщност това е асоцииран с Даха Браха акт, всички дами са актриси, от една и съща театрална трупа, а челисктата Нина Гаренецка участва и в двете групи.

Стилът е нещо като dark cabaret, с готик звучене, фолклорни мотиви и на моменти препратки към музикалния авангард, обаче с твърде подсилена ритмика, с което на моменти се вкарват и доста други елементи, като например рап или реге.

За мен сплавта, която се получава, е очарователна, ангажираща и приятна за слушане.

Ето едно 30-минутно студийно изпълнение (с кратко интервю) пред Сиатълското радио KEXP -  Dakh Daughters!

И още едно чудесно по-ранно изпълнение в малко по-различен състав - Love Must Die!

Cheikh Lô

Благодарение на онова Сиатълско радио KEXP открих един чудесен музикант от Сенегал, всъщност вече ветеран и на години - Cheikh Lô.

Невероятни музиканти е събрал, много пипнат и балансиран звук, искрена музика.

Всъщност само да припомня, че от Сенегал са също една голяма група - Orchestra Baobab, за която вече съм писал.

Насладете се: Degg Gui.

Мингъс и Долфи

Един страхотен запис на квинтет на Чарлз Мингъс с Ерик Долфи. Надписът в началото на клипа е подвеждащ, композицията е на Мингъс, а и той води групата.

Долфи започва с флейта, после минава към бас-кларинет и накрая завършва отново с флейта. На тенор-сакса е Клиф Джордан.

Чуйте.

 

Албан Берг

Лиричната сюита на Албан Берг от 1926. Съставът е струнен квартет, не е за вярване.

Трябва да се слуша на тъмно.

Франсис Пуленк

Тези дни открих творчеството на Франсис Пуленк (1899 - 1963). Той е от поколението френски композитори след Дебюси и Равел. Има разнообразни по вид произведения, голяма част от които са клавирни.

Акцентира върху мелодиката, което е рядко за неговите съвременници. Концертът му за две пиана и оркестър е много въздействащ - енергичен, нежен и чувствен едновременно.

Ето първата му част. Наистина прекрасен.

Ретроним?!?

Знаете ли какво значи ретроним?

Това е дума или словосъчетание, което се въвежда ретроспективно за да означи някаква реалност - най-вече изобретение - което понастоящем вече е остаряло и е до голяма степен изместено от нов вид, който съответно работи на нов принцип, макар и да изпълнява сходна функция. Например словосъчетанието "акустична китара" е ретроним, който е бил излишен преди 1930 г., когато всички китари са били акустични и съответно не са съществували електрически такива. Словосъчетанието "аналогов запис" също е ретроним, защото то започва да се използва едва след като се появява технологията на цифровия (дигиталния) запис.

Дали обаче терминът ретроним може да има и по-широко приложение? В този смисъл дали думи като "обет" и "моминска чест" в съвременния български могат да се разглеждат като ретроними или те са по-скоро просто архаизми?

Можем ли да разглеждаме предмета на словосъчетанието "моминска чест" като заместен (или заменим) от по-нова реалност като например "лично достойнство" или "женска гордост"? Или просто въпросният предмет е изчезнал и вече може да бъде обект само на един строго исторически интерес?