Филмът е чаровен, идеята е да е комедия, но се получава известна несъстоятелност, защото образът на Дон Жуан тежнее да е трагичен.
Но пък има някои силно свежи и остроумни моменти. Парадокс е, че второстепенните герои (пасторът и жена му) са се получили далеч по-успешно от главните.
Да се гледа филм на голям майстор е винаги по-доброто решение, дори филмът да не е изключителен. Бедата на съвременното „кино” е че се е посветило изцяло на опита да забавлява. А онова, което може да остане в главата след една "забава", е, в най-добрия случай, лек махмурлук.
