Тези дни в музикално отношение се връщам към ученическите години и открих колко много все още ме радват
Creedence Clearwater Revival, една от малкото американски групи, които съм слушал с очарование. Може би преди всичко благодарение на искреността и непринудеността им. А и заради вярата във възраждането на чистотата (която собствено никога не я е било) - вяра, която е една от красотите на късните 60-те, достъпна вече единствено посредством музиката.
Та ето един непринудено рокаджийски поздрав от онези обнадеждени години:
Fortunate Son.
А чистотата (clearwater), за която иде реч, може да се види също в текста:
Some folks are born to wave the flag,
Ooh, they're red, white and blue.
And when the band plays "Hail to the chief",
Ooh, they point the cannon at you, Lord.
It ain't me, it ain't me, I ain't no senator's son.
It ain't me, it ain't me; I ain't no fortunate one.
