Филмът е симпатичен, сниман внимателно, донякъде наивно младежки, леко налудно, с един приятен привкус на „магически реализъм”, който съвсем не се натрапва, а образува органична сплав с онова, което се случва естествено. Дотам, че не можеш да отделиш едното от другото. Случващото се е съвсем леко мистично и поради това деликатно - опиташ ли се да го назовеш, ще го сведеш до нелепост или просто до тривиалност.
И така филмът се движи през онази ничия земя между страх, мечта, и реалност, и завършва по младежки маниерно, но и по младежки непретенциозно.
