Замислен е като един вид музикален ритуал на обновлението и възраждането. Това, като че ли препраща към Пролетно тайнство на Стравински и макар че Magma като цяло са повлияни от музиката му, тук струва ми се че трудно могат да се открият някакви други паралели (освен тематичния). В албума обновлението е представено идеализирано, без всякакви оргиастични и саморазрушителни елементи.
Затова тук стилистиката на Magma звучи смекчено. На моменти може да се открие отново репетативна ритуалност и като че ли загатната обсесия, но като цяло усещането е по-скоро олекотено.
Албумът е доста кратък, състои се от една 10-частна сюита изпълнена на kobaia и за финал едно нежно минималистично парче на френски, с прекрасни женски вокали.
Magma изглежда остават единствената голяма класическа рок-група, която продължава да прави истински оригинална музика. И това благодарение изцяло на Кристиан Вандер, в чийто визия Magma продължава да съществува. Всъщност благодарение и на Стела Вандер, с чийто вокална работа албумът звучи толкова красиво.
Ето някои моменти от албума:
Tsaï!
Öhst
Tëha
