Песента на сирените от "Риналдо" на Хендел

В омаята от женското конкретиката на женския образ се размива - тя няма нужда от лице, допустимо/желателно е да носи маска.

Il vostro maggio

Впрочем картината от видеото е от английския художник близък до прерафаелитите - Фредерик Лейтън  (1830 - 1896). Сирената и рибаря.

Horslips

Първата рок-група, която бива определена под направлението Celtic rock (келтски рок) е Horslips. Началният им албум е от 1972.

Оределено са по-симпатични от другите групи и изпълнители с подобна стилистика, които се появят в последствие, и които често залитат към някаква куха феерична или пък игрива сантименталност.

Както може да се очаква Horslips са ирландци и очарователното в тях е, че непринудено смесват стардартни по стил рок парчета с келтски фолклорни мотиви, като в някои песни преобладава рокът, а в други фолклорът.

Групата на първо слушане може да звучи бездушно и лишена от всякаква доза оригиналност, но особено първите два албума узряват при повторно слушане, най-малкото защото притежават определен заряд искреност, в добавка към добро музициране.

Ето началото на втория им албум: The Tain (1973)

По-късните им албуми за мен не са особено интересни.

Всъщност нелош албум е малко по-късният им: The Book of Invasions (1976) и също концертният им от същата година Horslips Live.

"Фауст" на Мурнау

Наскоро открихме немския режисьор-експресионист от зората на киното - Фридрих Вилхелм Мурнау (1888 - 1931). Учил е в Хайделберг литература и история на изкуството. Починал е твърде млад, всичките му филми са от периода на Ваймарската република.

Известен е особено с филма си Носферату (1922), но ние гледахме с Ваня първо Фауст (1926).

Филмът е с много въздействаща кинематография, с пестелива, но същевременно силно наситена трагическа визия. Образите са стилизирани, но психологически много контрастни. Образът на Мефистофел е много успешен - коварен, сардоничен, но заедно с това на моменти наивно вироглав.
Фауст е също добре представен и в двете си възрасти - като старец и с възвърната от Мефистофел младост, лутащ се между крайности като съзерцателна отстраненост и прилепчивост към света.
Наративът на моменти се отклонява от Гьотевия Фауст, с акцент във втората част от филма върху образа на Гретхен.

Финалът на филма силно се отличава от книгата, като в него е подчертана изкупителната роля на любовта. Но е направен добре, без излишна сантименталност.

Хюм като стилист с отклонение върху превода

Напоследък чета Дейвид Хюм на английски и мога да кажа, че е невероятен стилист. Рядкост са философите, които толкова добре и пластично владеят езика. Фразата му е добре структурирана и подредена, и същевременно лека, четивна. Усеща се остроумие, великодушие, на моменти деликатност на наблюдението.

Съжалявам, че не открих езика му като студент. Това щеше да е невероятен стимул да си развивам английския. Мъчих се с българския превод, който е тежък, тромав, грубоват до безогледност, безразличен към детайлите. Отблъскващ.

В заключение мога да кажа само едно: не се предоверявайте на преводачите!

Metamorfosi

Тези дни си припомням една италианска прогресив-рок банда, която слушах отпреди 15 години - Metamorfosi. Имат само два албума на времето - като вторият Inferno от 1973 (годината, в която съм роден) е концептуален и е посветен на Дантевия Ад.

Групата е много приятна с разгърнати и същевременно разляти електронни клавири, които напомнят на ранния Емерсън (ELP), но без дозата младежко самохвалство, присъщо нему.
Клавиристът е Енрико Оливиери.
Във втория им албум няма китара, а вокалите са с приятен тембър, леко театрално-епични, но без излишество.
Като цяло в композициите се чувства една италианска канцонетност, фрагментирана от дълги клавирни пасажи, чийто контраст, на мен специално страшно ми допада.

Ето го албума Inferno.

Зимен слънчев ден и вино верде

Да се пие вино на открито определено има чар, който не може да бъде симулиран в затворено пространство.
И това важи най-вече за слънчевите студени дни, когато слънцето над нас засреща иманентното вътрешно слънце във виното.

Днес беше такъв ден - и ние го отпразнувахме с вино верде. Вино верде (Vinho verde) е леко португалско бяло вино от провинция Миньо (Minho), характерно с белезникав цвят и зеленикави оттенъци. Естествена газировка и много свеж киселинен вкус, който е същевременно мек и ненатраплив.
Приятен послевкус.

Intrinsic

На английски има една много хубава и красноречива дума - intrinsic от латинското intrinsecus.
Тя означава вътрешен в смисъл на собствен, същински. Акцентът тук пада върху това, че определенията принадлежащи към такава вътрешност не са получени в релация спрямо нещо друго, а са така да се каже автономни, per se, т.е. от себе си.

Хубавото на английската дума е, че тя е свободна от всякаква емоционална окраска. Когато на български например кажем, че нещо има "вътрешна ценност", това звучи донякъде патетично, а на моменти и претенциозно. Когато на английски се каже "intrinsic value", въпросният израз звучи съвсем трезво и с него се указва, че става дума за стойност / ценност, която е самостойна и независима, вътрешно-присъща и неполучена в релация с нещо външно.

Бокерини

Луиджи Бокерини (1743 - 1805) е чудесен италиански композитор от епохата на класицизма, автор предимно на камерна музика. Повлиян от Хайдн.

Роден е в Лука, Тоскана, но прекарва голяма част от зрелите си години в Мадрид, където и завършва кариерата си.

Основният му инструмент е чело. Освен със сонатите си за чело, той е известен също със струнните си триа, квартети и квинтети, в които често използва и класическа китара.

Музиката му се отличава с деликатност и финес. Още при първо слушане, поне за мен, се разкрива многообразие от детайли, от които струи същевременно лекота.

Ето един очарователен и запомнящ се пример из Нощната музика на Мадрид.
И нещо по-показателно за стила на Бокерини: Китарните квинтети

'Нимфоманката' на Триер

Последният филм на Ларс фон Триер - Нимфоманката (2013) - бе за мен разочарование. Филмът изглежда от една страна изцяло и тенденциозно направен с единствената цел да вбеси досадните и вече откровено груби критици на режисьора. Триер сякаш взима един свой публичен образ на провокатор и се опитва да го хипертрофира. В този план филмът може да се тълкува като художествена подигравка.

От друга страна обаче на моменти като че ли Триер се опитва да направи и нещо сериозно. Това разрушава филма като цяло. Той се превръща в една протяжна и абстрактна (куха), на моменти натуралистична съпоставка на секса (и сексуалната игра) с разни други човешки активности и културни феномени - риболов, нумерология, кулинария, музика.
Резултатът за мен бе отегчителен, а главната героиня - неадекватен и несъстоятелен образ.

Единственият по-завършен образ - този на възрастния човек-"благодетел", който през целия филм бе бавно изграждан като благожелателен, търпелив и сякаш теоретично отстранен слушател, бе нелогично отстрелян в края на филма - при това не точно с куршум, а с една реплика, която го представи като безчувствено и похотливо страче.

Orchestra Baobab

Orchestra Baobab е африканска музикална група, основана в Дакар, Сенегал още в 1970. Групата се възражда през 2000, когато в Европа и Америка се засилва интереса към архивните им записи. Стилът им често се описва като афро-кубински, защото съчетават по много приятен начин латино-американска музикална стилистика с африкански музикални традиции.

Езиците, на които се пее, са често някакви местни африкански креолски наречия, в които спорадично се появяват думи с романски произход (от френски, португалски или испански), в което за мен по много странен начин се съчетава екзотичното с ближното.

За мен подобна музика е сякаш контрапункт на живота като проект - времето като че не тече, а пребивава.

Ето няколко парчета, които дават представа за стила на групата:
Cabral (аудио, любимата ми версия)
Cabral (видео)
Utru Horas (видео)
On Verra Ça (видео)
Jiin Ma Jiin Ma (видео)

За Модиано и коректността

За тазгодишната Нобелова награда за литература съвсем не може да се каже, че е политически коректна. Защото Патрик Модиано не е жена, нито е представител на малка или досега пренебрегната литературна традиция, а още по-малко е провокативен автор.

И въпреки това Модиано е писател в същинския смисъл на думата - деликатен, чувствителен, донякъде мълчалив, съзерцателен, обърнал поглед към миналото, но истински...

За Сибиу

Сибиу, на немски Херманщад, на унгарски Нагисебен, е чудесен град в Трансилвания, днешна Румъния със запазен исторически център, който датира още от 13-14 век.

Сибиу е бил основен град в Зибенбюрген (така нареченото Седемградие), което е всъщност немско-езичното име на Трансилвания и бележи областта на север от Карпатите, в която немски заселници от Саксония започват да строят укрепени градове за да се предпазят от монголските и по-късно османските нашествия.

В хода на историята си Сибиу е бил част от Унгарското кралство, по-късно – столица на независимото Трансилванско княжество, за кратко време васал на Османската империя; по-късно, в края на 17 век областта е интегрирана в Хабсбургската и съответно Австро-унгарската империя, а едва от 1918 е част от Румъния.

Още от Средновековието градът е бил търговски, културен и църковен център, приютявал е зад градските си стени 19 занаятчийски гилдии и три различни етноса – немци, унгарци и власи (румънци).

До ден днешен градът пази мултикултурното си очарование, като по много специфичен начин съчетава в старата си част известна архитектурна строгост и резервираност, останала от времената на църковната Реформация, с изисканото великолепие, присъщо на Хабсбургската епоха.

Бетовен, вариации върху тема от Моцарт

Наскоро открих тези вариации на Бетовен за виолончело и пиано върху тема от операта Вълшебната флейта на Моцарт (арията на Папагено Ein Mädchen oder Weibchen) и не мога да се нарадвам на това, колко ефирно и животворно може да звучи и Бетовен.

Beethoven - 12 Variations for Cello & Piano

Живот и преживяване

Думата 'преживяване' несъмнено носи своя корен от думата 'живея'. И все пак със същинското  преживяване аз тъкмо надхвърлям живота като поредица от действия, насочени към самосъхранение и постигане на удовлетворение.

Да пре-живявам нещо истински и автентично, това означава именно да над-живявам живота и да пребивавам в миг, в който той, животът, собствено е спрял.

Питър Хамил в Сибиу!

На 7-ми август с Ваня бяхме на концерт на Питър Хамил в Сибиу. Трудно е да се изкаже с думи, но бих казал:
- едно от най-хубавите преживявания, които съм имал.

Самият концерт бе обявен на чудесно място - в открития двор на двореца Брукентал в центъра на стария град на Сибиу. Но Хамил, предполагам поради здравословното си състояние, бе силно разредил концертните си изяви през последната година, така че в мен се беше породило някакво смътно съмнение какво точно следва да очаквам. Още в началото осъзнах колко наивно е било това от моя страна - Хамил никога не би си позволил компромис с музиката.

Бе в невероятна форма - със същия диапазон на емоционална експресия и същата неподправеност, с които го помня от предишния му концерт в Солун, на който бях.
Качеството на звука бе на невероятно ниво, и публиката ентусиазирана.

Но този концерт е изключителен за мен и с това, че е първото преживяване на живо с Хамил, което споделих с любимата ми.